Методът Монтесори е широко известен и прилаган из цял свят. Развит е от педагога Мария Монтесори и е базиран на 5 принципа.

1) Уважение към детето: Учителите показват уважение към децата, докато им помагат да правят нещо и да се учат сами. Когато децата разполагат с избор, са способни да развият умения и способности, необходими за ефективно самостоятелно учене и добро самочувствие.

2) Абсорбиращият ум: Децата се обучават и учат от средата, в която се намират. Но това, което те научават, до голяма степен зависи от техните учители, техния опит и среда на пребиваване.

3) Чувствителни периоди: М. Монтесори е вярвала, че има чувствителни периоди, в които децата са по-податливи на определено поведение и могат да научат някои специфични умения с голяма лекота. Въпреки че всички деца преминават през същите чувствителни периоди (например чувствителен период за писане), последователността и времето на тяхното протичане се различават при всяко дете. Сред ролите на учителя е да наблюдава и разпознава тези периоди на чувствителност, както и да осигури условия за оптимална реализация.

4) Подготвена среда: М. Монтесори е вярвала, че децата учат най-добре в добре подготвена среда – място, където децата могат да се занимават сами. Свободата е ключова характеристика на подготвената среда. Тъй като децата, които обитават тази среда са свободни да изследват различни материали по собствен избор, те “попиват” от това, което намерят там.

5) Самообучение: Децата, които са активно ангажирани с подготвената среда и упражняват свободата си на избор, буквално се образоват сами.

В ранните си етапи методът Монтесори играе важна роля за социалното приобщаване. Децата, които Мария Монтесори е обучавала, са били смятани за почти „изгубени случаи“, които не могат да се научат как да станат членове на обществото. Методът Монтесори, който се базира на самостоятелност и сътрудничеството, може да предостави на децата знанията и уменията, необходими за живот в обществото и за развитие на самодисциплина и независимост. Методът Монтесори също така дава възможност на децата (чрез създаване на навици и упражнения) да изпълняват лесно и коректно простите актове на социалния и общностния живот. Дисциплината, към която детето привиква, не се ограничава до училищната среда, а се привнася и в широката обществена среда.

Благодарение на самодисциплината, детето се научава на независимост и практически житейски умения, които му позволяват да живее като градивен член на обществото. Знанията и уменията, които децата придобиват вследствие на визията на Монтесори, са базирани на сензорно обучение, манипулиране на околната среда, практически житейски умения и самодисциплина. Друг аспект на метода „Монтесори“, който е важен за деца-бежанци (както и за деца от мигрантски / малцинствен произход) е интегрирането на семейството в учебния процес. Според метода на Монтесори местата, които децата обитават – вкъщи и в училище, са основна част от процеса на социално приобщаване и е важно децата да се обучават и в двете среди.

С течение на времето образованието по метода на Монтесори стана скъпоструващо и често е достъпно само за деца с по-привилегирован произход. Прилагането на метода Монтесори за целите на социалната интеграция обаче е изключително полезно за децата от бежански / мигрантски / малцинствен произход.

Проектът не се стреми нито да обучава учителите в Монтесори, нито да трансформира мултикултурните училища в “Монтесори” – това е невъзможно поради много причини (включително законови). Целта му е да насърчи включването на елементите, принципите, ценностите и инструментите на метода „Монтесори“ в училищата за подпомагане на автономния и творчески учебен процес в мултикултурни класни стаи.

Кликнете, за да отворите pdf Waterpark Montessori International